Голямата война 2

На 1 юли 2007 г. се проведе втората scenario среща за пейнтболисти и офроуд маниаци - Голямата война - по склоновете на Стара планина (Бухово) близо до София. Първата е била през 2006 г., но аз нямах честта да участвам.

В Голямата война 2 участваха два отбора: Отбор 1 (ние) и Отбор 2 (познати още като "Ловците", защото повечето им играчи са ловци). В Отбор 1 взе участие и моят отбор - Винторез, заедно с нашите горски братя - Виктори и ОПФОР. В Отбор 2 се включи и един наш конкурентен отбор - Б-230 %$#74$&^@*!$!992(*)&%$.

През 2006 отборът на ловците ако е тупал моите съотборници, но тази година ги бихме със смазващ самочувствието резултат 215 на 121 точки за нас ;о))

Точки се дават за маркиране на живата сила на противника (1 точка / човек), за маркиране на превозно средство (5 точки / джип) и за контролиране на една от 3-те бази в края на играта (50 точки / база). От този линк можете да видите колко точно хора сме маркирали и колко превозни средства. Накрая на играта държахме 2 бази от 3.

Интересното на scenario пейнтбол играта "Голямата война" е, че след като бъде маркиран играч или джип, той може да се върне до т.н. Лазарет и Работилница, да се почистят и пак да влязат в бойните действия.

Предполагам, че нашият отбор спечели, защото имахме по-добро командване, повече радиостанции и 2 мотора, които бяха отлични скаути - разузнаваха, предупреждаваха ни, а ако ги маркират, много бързо отиват до Лазарета и се връщаха "съживени".

Аз лично не успях да маркирам нито един противников играч, но участвах в 4 засади на джипове. Беше много яко: Първо спираме нашите джипове по средата на пътя. Второ: излизаме и заемаме позиции около пътя в гората, като се отдалечаваме на поне 50-100 метра от нашите превозни средства, за да може когато противника ги види и спре - ние вече да сме ги заобградили. Заемаме ние позиции по шубрака и чакаме. По едно време - шум от двигател... става още по-шумен... още по-шумен... вече го виждам и залягам, като казвам по радиостанцията на моите съотборници, че джипът е сам и колко противници има в него. В следващия момент джипът спира, защото се усещат, че са в засада. Ние откриваме светкавичен огън по целите на джипа (4 на брой) за да го извадим от игра. По тенекиите се чува характерният звук от попадения - горе долу като силна градушка, а през това време засипваме стъкалата с топчета с боя, която дори чистачките не могат да махнат веднага - лудница. Естествено тези вътре се предават ;о)) Имаше и такива, които се опитваха да отвърнат на огъня като смъкнат стъклата и стрелят, но тези хора получаваха по 4-5 топчета в главата и/или рамото и пак се предаваха. Тръгват си безславно към Лазарета и Работилницата, за да се почистят.

Естествено и те ни правят засади. Аз също попаднах в една такава и дори не успях да изляза от джипа ни, защото поне 10 човека ни заобградиха, а ние бяхме 6-ма, но без никакво укритие.

Беше много як излет, като добавим и офроуд манията която изпитах - беше наистина яка scenario игра. Един пич - Александър Марков ни возеше с 70-80 км/ч по чукари, които биха разглобили моя Фолксваген Голф след точно 15 метра - лудница. Спускахме се по стръмнини, където почти падахме, а при изкачванията виждахме само небето. Друсането беше малко кофти и си шибнах главата няколко пъти, но това е част от удоволствието ;о)))

НЕно
Винторез