Месец и 12 дни

Вече е официално, идвам си! Купих си билет и до полета ми остават 43 дни. Още от сега знам какво няма да ми хареса и ще ме дразни - намусените и вечно сърди хора, нелюбезният обслужващ персонал, дано не ми се наложи да посетя някоя държавна институция. Всъщност ще ми се наложи да намина през университета, ама дано да е без загуба на кръв(но). Ще ми хареса, че ще съм при Ненчо и че дискотеките ще затварят доста след 1.30. Ще мога да си почина от майка ми (това доста ще ми се понрави). Славинка ще ми лази по нервите ;p (майтап {}), имам доста да си клюкарствам със Зори и Неви. Освен с тях, възнамерявам да купонясвам яко и с българите, с които се запознах тук, както и с бившите колеги от Вила и ТехноЛогика (Ванка, готви се). Портиерът ни доста ще се учуди да ме види и предполагам, много ще се зарадва. Ще са доволни и бабите и дядо ми. 100 % брат ми ще пролее поне една сълза (;рррр) и ще ми покаже вече бившото му гадже на снимка, понеже така и не успях да я видя! Ненчо се е наточил да ми готви нон-стоп (тенк ю, бейби), а аз за награда ще му оправям колата (която постоянно има нужда от поправяне). Мислим с него да направим едно моренце, я в турция, я някъде из родна България. Писна ми да се цамбуркам в този океан с вечния страх, че някоя акула може да ме гризне. Ще се изкъпя в нашето си (или което и да е друго) море с голям кеф.

Ами айде, чакайте ме на летището на 13-ти септември от 2:10 часа ;)

Ива