Аз съм българче и идвам с познания главно от Столичната и Университетската библиотека на СУ. Та от опита ми с тях знам, че за да получиш читателска карта трябва всяко начало на годината да се редиш на големи опашки, да си платиш необходимата такса, която обикновено винаги расте.
Освен това, при всяко влизане в библиотеката се съгласяваш да те третират като потенциален крадец – нямаш право да вкарваш връхната си дреха и личната си чанта, да не говорим за собствените ти учебници (срамота, че си ги помъкнал). Примиряваш се със съдбата си да ти слагат каквато им хрумне надценка на ксероска – ксероксджията в Столична библиотека винаги „бъркаше” броя на копираните страници и то все с позитивно число.
Нямаш право да вземеш повече от 4 или 5 книги наведнъж. Всеки път като ги презаписваш трябва да ги носиш със себе си в библиотеката.
Всичко става с много писане – от твоя страна и от страна на библиотекарката.
Търсенето на книги също отнема много време – в огромните индекс карти, старателно подредени в безбройни чекмеджета. Ако не дай си боже библиотеката има компютър със софтуер за търсене в каталога, то само небесно просветени знаят как да го използват, а информацията относно употребата им се пази само за избрани.
Книгите винаги трябва да се върнат от 15 до 30 минути преди затварянето на библиотеката, защото иначе ще е прекалено късно и утре ще трябва да идваш пак.
От изброеното до тук лесно може да се разбере защо Вирджинската библиотека така ме удиви…
Първо, картата за нея е абсолютно безплатна. Получава се на мига – отнема не повече от половин минута.
Имаш право да вземеш 20 книги наведнъж. Получаваш свой онлайн акаунт, в който можеш да си презаписваш които искаш книги от вкъщи, без да ходиш до библиотеката и без да ги носиш в нея – максимум по 5 пъти наведнъж (умножете 3 седмици по 5 = можете да разполагате почти 4 месеца с книгата, която ви трябва). Естествено, измислен е и механизъм как да я получите, ако някой я е „окупирал” с месеци... Просто подавате заявка (пак в онлайн акаунта си, естествено) и така той не може да я презапише следващия път, защото е запазена за вас.
Пълният каталог от книги е достъпен онлайн – вие от вкъщи можете да си поръчате някоя книга когато си поискате. Те ви я слагат на едно специално равтче и до 7 дена след като любезно са ви пратили е-мейл, че вече е налична, можете да си я вземете. След този срок я освобождават за следващия желаещ.
Всичко става на основата на баркодове – няма никакво писане и загуба на време. Освен това, ако не можете да върнете книгата в работното време на библиотеката, за ваше удобство са предоставени кутии, в които просто я пускате и готово, нямате повече грижи.
Ако търсите някоя книга, която те нямат, можете съвсем спокойно да дадете заявка за покупка (от страна на библиотеката, естествено) на желаната от вас книга. Тази екстра още не съм я пробвала, така че не знам за колко време става.
Наскоро обаче успях да открия още едно предимство – просрочих с един ден връщането на няколко книги. Когато на следващия ден отидох разкаяна да ги питам какво им дължа, те ми отговориха, че политиката им е такава, че щом като съм пресрочила само с един ден, не дължа нищо. Ако бях пресрочила с два обаче, трябваше да платя и за двата. Как да не ги заобичаш още повече?
Библиотеката е светла, просторна, уютна и топла (българските винаги са студени, стари и неприветливи, четенето там по-скоро те угнетява). Има много бюра и съвременни (!) компютри. Можеш да си прекараш в нея цял ден, без някой да ти държи сметка защо не си оставил палтото си на гардероб (всъщност, те въобще нямат гардероб, юпи), защо си донесъл свои учебници. Единствено те молят с няколко дискретни надписа да не безпокоиш другите с мобилния си телефон.
Организират се и много социални мероприятия като четения и дни на определен жанр книги.
След всичко изброено няма как да не съм категорична – Virginia Beach’s Public Library rocks!
Ива
No comments:
Post a Comment