Men’s magazines ads

These kind of magazines don’t advertise themselves with naked women. Of course they have sexy looking women in the ads but most of the magazines also have a rather witty approach – indirect link to what a man thinks and likes.
This TVC is a good example how a men’s magazine should advertise itself.

It has woman presence… a sexy woman presence, it has guns, it has violence and it has humor. What else does need an ad? Nothing really ;o))

This one is cool too…

But I really don’t get the idea for this one.

I am searching for some Bulgarian ads of the “Playmate of the Year” contest. Unlike what you see here, the Bulgarian ads of men’s magazines (including billboards) are full of naked girls – pretty simple and vulgar I think.

Today Tomorrow Toyota

Yeah, I really like this slogan... it totally rocks!
But what really rocks is the following ad by Toyota Yaris.



Cool revenge in women style ;o))

Facts about my new home - Norfolk

Fact 1: Norfolk is a 400-year-old seaport and is one of Virginia's largest incorporated cities. The city boasts seven miles of Chesapeake Bay beachfront and a total of 144 miles of shoreline along our lakes, rivers and the Bay.

Fact 2: Norfolk is home to the world’s largest Naval Base, Naval Station Norfolk, and homeport to more ships than any other to include aircraft carriers, cruisers, destroyers, large amphibious ships, submarines and a variety of supply and logistics ships. Norfolk is also home to the largest battleship built by the U.S. Navy, USS Wisconsin. Visitors may stroll the desks of the Wisconsin.

Fact 3: As a cultural center of the Commonwealth, Norfolk is home to the Chrysler Museum of Art, considered by The New York Times to be the finest in the entire State. Of particular note is the museum’s extensive Tiffany glass collection. Norfolk is also home to Virginia Symphony, Virginia Opera, Virginia Stage Company, Virginia Ballet Theater and Virginia Chorale.

Fact 4: Along the sparkling waterfront, Norfolk's cruise port sits in the center of a vibrant downtown and features harbor and luxury cruises. The newly constructed $36 million 80,000 SF Half Moone Cruise and Celebration Center, the first in the nation to fully comply with Homeland Security standards, sits on the picturesque Elizabeth River. Ocean-going cruise vessels of up to 3,000 passengers regularly dock at the downtown pier.

Fact 5: Over 600,000 visitors fly into the Norfolk area via the Norfolk International Airport every year. By 2010, Norfolk International Terminal will complete a 300-acre expansion, making it the largest inter-model center in the U.S.

Fact 6: The mermaid is the popular symbol of Norfolk and is on parade everywhere around the city. The mermaid was chosen to symbolize 300 years of maritime and naval heritage. The mermaid has been adopted enthusiastically by Norfolk and has even been carried off to our surrounding cities, across the nation from New Jersey to Florida, and as far off as Japan, so delightful is she.

Fact 7: Norfolk has been recognized as a Tree City and its neighborhoods have extensive trees and flowers. It is home to the 155-acre Norfolk Botanical Garden, one of the premier examples of horticultural excellence in the country.

Fact 8: Eastern Virginia Medical School and its four internationally recognized research institutes are located in Norfolk, as is Sentara Health System, DePaul Medical Center-Bon Secours and Virginia’s only free-standing, full-service pediatric hospital, Children’s Hospital of the King’s Daughters. Norfolk is also the birth place of the nation's first "test-tube" baby.

Fact 9: Norfolk serves as the headquarters for a number of international organizations. The international headquarters of Operation Smile, a not for profit healthcare organization that is known for repairing facial deformities in children around the globe calls Norfolk home. People for the Ethical Treatment of Animals (PETA) and the North Atlantic Treaty Organization (NATO) are also headquartered in Norfolk.

Fact 10: Norfolk is one of the top 10 markets for business relocation and expansion, according to Expansion Management Magazine. USA Today called Norfolk one of the Top 10 booming downtowns, recognizing a decades-long housing, retail and financial boom in Norfolk.

Iva

Какво се нарича Библиотека?!

Аз съм българче и идвам с познания главно от Столичната и Университетската библиотека на СУ. Та от опита ми с тях знам, че за да получиш читателска карта трябва всяко начало на годината да се редиш на големи опашки, да си платиш необходимата такса, която обикновено винаги расте.

Освен това, при всяко влизане в библиотеката се съгласяваш да те третират като потенциален крадец – нямаш право да вкарваш връхната си дреха и личната си чанта, да не говорим за собствените ти учебници (срамота, че си ги помъкнал). Примиряваш се със съдбата си да ти слагат каквато им хрумне надценка на ксероска – ксероксджията в Столична библиотека винаги „бъркаше” броя на копираните страници и то все с позитивно число.

Нямаш право да вземеш повече от 4 или 5 книги наведнъж. Всеки път като ги презаписваш трябва да ги носиш със себе си в библиотеката.

Всичко става с много писане – от твоя страна и от страна на библиотекарката.

Търсенето на книги също отнема много време – в огромните индекс карти, старателно подредени в безбройни чекмеджета. Ако не дай си боже библиотеката има компютър със софтуер за търсене в каталога, то само небесно просветени знаят как да го използват, а информацията относно употребата им се пази само за избрани.

Книгите винаги трябва да се върнат от 15 до 30 минути преди затварянето на библиотеката, защото иначе ще е прекалено късно и утре ще трябва да идваш пак.

От изброеното до тук лесно може да се разбере защо Вирджинската библиотека така ме удиви…

Първо, картата за нея е абсолютно безплатна. Получава се на мига – отнема не повече от половин минута.

Имаш право да вземеш 20 книги наведнъж. Получаваш свой онлайн акаунт, в който можеш да си презаписваш които искаш книги от вкъщи, без да ходиш до библиотеката и без да ги носиш в нея – максимум по 5 пъти наведнъж (умножете 3 седмици по 5 = можете да разполагате почти 4 месеца с книгата, която ви трябва). Естествено, измислен е и механизъм как да я получите, ако някой я е „окупирал” с месеци... Просто подавате заявка (пак в онлайн акаунта си, естествено) и така той не може да я презапише следващия път, защото е запазена за вас.

Пълният каталог от книги е достъпен онлайн – вие от вкъщи можете да си поръчате някоя книга когато си поискате. Те ви я слагат на едно специално равтче и до 7 дена след като любезно са ви пратили е-мейл, че вече е налична, можете да си я вземете. След този срок я освобождават за следващия желаещ.

Всичко става на основата на баркодове – няма никакво писане и загуба на време. Освен това, ако не можете да върнете книгата в работното време на библиотеката, за ваше удобство са предоставени кутии, в които просто я пускате и готово, нямате повече грижи.

Ако търсите някоя книга, която те нямат, можете съвсем спокойно да дадете заявка за покупка (от страна на библиотеката, естествено) на желаната от вас книга. Тази екстра още не съм я пробвала, така че не знам за колко време става.

Наскоро обаче успях да открия още едно предимство – просрочих с един ден връщането на няколко книги. Когато на следващия ден отидох разкаяна да ги питам какво им дължа, те ми отговориха, че политиката им е такава, че щом като съм пресрочила само с един ден, не дължа нищо. Ако бях пресрочила с два обаче, трябваше да платя и за двата. Как да не ги заобичаш още повече?

Библиотеката е светла, просторна, уютна и топла (българските винаги са студени, стари и неприветливи, четенето там по-скоро те угнетява). Има много бюра и съвременни (!) компютри. Можеш да си прекараш в нея цял ден, без някой да ти държи сметка защо не си оставил палтото си на гардероб (всъщност, те въобще нямат гардероб, юпи), защо си донесъл свои учебници. Единствено те молят с няколко дискретни надписа да не безпокоиш другите с мобилния си телефон.

Организират се и много социални мероприятия като четения и дни на определен жанр книги.

След всичко изброено няма как да не съм категорична – Virginia Beach’s Public Library rocks!

Ива

Blood donation 2

Here are some ads encouraging people to donate blood and save life.

Iva found this one:

And I dug out this one:

Виц за първия ПР специалист

Стигнал Мойсей с евреите, които предвождал в търсенето на обетованата земя, пред Червено море и започнал да се чуди какво да прави, тъй като египтяните били по петите им.

Един му вика: "Да направим салове и да преминем с тях".

А Мойсей: "Aбе къде да ги търсим тези дървета, тук няма никакви, много време ще отнеме".

Друг предлага: "Да изкопаем тунел и да минем през него".

Мойсей: "Това копаене ще ни отнеме най-малко 3 месеца... нямаме време, не става".

Тогава първият ПР специалист се обадил - "Мойсее, аз предлагам да докоснеш с жезъла си морето, то да се отдръпне, ние да минем, после пак да го докоснеш и то да се върне в предишното си състояние".

Мойсей: "Ама как ще стане тази работа с отдръпването?"

ПР-менът: "А, незнам, това си е твоя работа, аз само давам съвети, ала направиш ли го, ти гарантирам публикация в Стария Завет!"

Puppet show

Just enjoy the video ;o))

Being cool and offering cool

Congratulations to the designers who have come up with this idea. It is pretty simple, a? But tell me how cool it is. Unfortunately the “coolness” factor cannot be measured, but I bet the target will appreciate the coolness of this ad, especially if you are a teenager who likes to break-dance during his math classes on a cardboard. Oh yeah, they will like it and the teenagers will wear the Nike in order to fit the cool trend. Well… I guess I will have to express congrats to the marketing person as well for being able to see and give the clients what they need: coolness feature.

Хакери против директор на столова

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.


Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Ogilvy on Leadership

I am reading "Ogilvy on Advertising" right now and I would like to share with you his views on leadership, which I completely agree on:

There has been a lot of research into leadership. It is the census among the social scientist that success in leadership depends on the circumstances. For example, a man who has been an outstanding leader in an industrial company can be a flop when he goes to Washington as Secretary of Commerce.

There appears to be no correlation between leadership and academic achievements.

Great leaders almost always exude self-confidence. They are never petty. They are never buck-passers. They pick themselves up after defeat.

Great leaders are always fanatically committed to their jobs. They do not suffer from the crippling need to be universally loved. They have the guts to make unpopular decisioins - including the gut to fire non-performers.

Good leaders are decisive. They grasp nettles.

I do not believe that fear is a tool used by good leaders. People do their best work in a happy atmosphere. Ferment and innovation depend on joie de vivre.

The great leaders I have known have been curiously complicated men.

The most effective leader is the one who satisfies the psychological need of his followers.

Most of the leaders have the ability to inspire people with their speeches. If you cannot write inspiring speeches yourself, use ghost-writers - but use good ones.

The man who said the wisest things about leadership was Field Marshal Montgomery:

"The leader must have infectious optimism, and the determination to persevere in the face of difficulties. He must also radiate confidence, even when he himself is not too certain of the outcome.

"The final test of a leader is the feeling you have when you leave his presence after a conference. Have you a feeling of uplift and confidence?"

Iva

Помощ - българско радио

Наскоро имах неблагоразумието да послушам бг радио онлайн и си припомних отлично защо не ми е залипсвало за 8 месеца. Радио ФМ+ са добили неприятния навик да смесват свършващата песен със следващата... извинете, ама коя по-точно от двете да слушам? Аз вярно, че си падам по вършенето на няколко неща едновременно, ама предпочитам сама да избера какво и кога. Ретро Радио не се е развило нито на йота. Радио Сити се е сдобило с една супер дразнеща водеща. Не ми останаха нерви да послушам и някое друго, така че не мога да коментирам останалите. А за радио рекламите направо не ми се пише – всеки път като започнат, ми иде да си хвърля лаптопа през прозореца – то не бе белоснежна тъпота, не бяха простотии. И защо по дяволите си мислят, че като изстрелят всичко на един дъх, горкият слушател ще го запомни... а дали въобще ще го чуе, а? Ефирното време може да е пари, ама неефективната реклама е само тяхната загуба.

Напоследък съм станала фен на Smooth Jazz (107.7), въпреки че по принцип не слушам джаз, обаче Нено, това не е типичния дразнещ джаз, по който ти си падаш, а доста по smooth и поносим :Р даже бих казала релаксиращ. Даже като си дойда в България, мисля да слушам американско радио онлайн, вместо да се тормозя с нашето.

Все още раздразнената Ива

Хм?

Днес получих по пощата първата ми дъ-ъ-ъ-ългоочаквана кредитна карта. Всичко ок, само дето инструкциите и ръководството са на испански (?!?). Дали всеки в Америка, който говори английски с акцент, бива поставен в категорията "hispanic". Много интересно докъде ще стигне тази работа...?

Ива питанката

P.S. При предния ми престой в САЩ 2003-та година, нямаше нито един случай, в който да не ми сбъркат името в някой важен документ и то при положение, че го преписват от паспорта ми!!! Тези хора дали излизат от училището/ университета научени да ЧЕТАТ? ;)

Blood donation

Yesterday (August 2, 2007) one of my relatives had to go through a surgical operation. It was not a simple one cause it had to do with the heart and the blood vessels neat it. Thankfully everything is OK and he is recovering from the intervention. The hospital personal told me and my relatives that they had used some of their blood reserves for the operation so the doctors kindly asked us to donate some blood at the Blood Donation Centre (BDC) in Sofia. We agreed.

So today I went to the BDC and donated 500 ml. It was a pretty simple procedure and for the very first time I got a proof that my blood type is “0”. I also had a gift from the personal: a jar of chocolate, about 10 chocolate bars and energy drinks.

What was most stunning of my experience was that at the entrance of the centre were waiting a dozen citizens (most of them gypsies). Yes, they were waiting to donate blood but they were also expecting a donation of some kind – payment. Some surgical interventions require more blood and some times rare blood types such as B negative. In order to perform the operation doctors need relatives to donate blood. So these people offer their blood for money – kind of sick a? As I was approaching the entrance of the BDC few of them came to me and asked me if I am looking for donators… well, for a second just imagine that I really needed. Then I should have paid EUR 400 for 3 donators to come and donate some blood. As you probably guess this is an organized scheme and is coordinated by few men. They find the donators and then give ‘em a share keeping some profit for them. I am sure that one day these men will have to give all of their money for medical treatment paying for these crimes. If they can escape the police, for sure they will not escape their karma.

Save the Nature ads

I would like to express my compliments to the Green Peace creative minds and designers. The ads are both simple and touching… making you think about it.

Here are some more:

And more:

I support the activities that aim to protect the nature. So… the next time you throw away a plastic nylon while you are in the outdoor – think again. Ordinary people also have their contribution to the global pollution… not only the big factories and industries. Also think about it, when you point an air gun at a sparrow in the neighborhood... you might be the next one with a gun in the back of your head.

NEno