Една от грешките на българските мениджъри

Всъщност грешките са много... а и не са грешки само на българските мениджъри.

Но все пак една от често срещаните е: неспособността на мениджърите да се доверят на професионалистите в съответната област. Без значение в коя област работите, топ мениджмънтът винаги рабира повече от вас и ви поправя работата и стратегията. Хеле пък ако сте в рекламата или ПР, направо сте за никъде. Директорът винаги знае кое е по-доброто креативно решение, кой е по-добрият подизпълнител, къде всъщност трябва да се рекламира и най-вече - директорът пише най-хубавите прес съобщения. Не че той ги пише... но го бива да драска/къса и да обяснява от каква информация имат нужда медиите. Пф! Защо въобще ни наемат, като имат решение за всяка ситуация?

И другата грешка: поставяне на цели извън реалността. Добре де... борим се за пазарен дял и вниманието на клиентите, но как да продаваш 100 еденици, при положение, че пазарът е 70 еденици? Е няма как. Как да имаш отразяване в медиите - като нямаш новина... няма как да стане? Може да се напънеш и да изпратиш едно прес съобщение на медиите, изсмукано от пръстите, но по този начин се поемат големи рискове.

1. Така или иначе няма да има отразяване, защото нямате новина.

2. Журналисите ще са разочаровани, че им изпращате нещо, което няма стойност и следващия път като им изпратите прес съобщение, може и въобще да не го отворят и прочетат.

Та, господа директори, хайде да не гледаме само интересите на акционерите, а и реалността и да даваме по-реални цели. И когато някой, който е учил 6 години и работил 10, ви каже, че това е най-доброто решение, това означава, че това е най-доброто решение.

НЕно