Тръгнахме натам с нагласата, че това е най-хубавият град в Америка - най-европейският на вид и приветлив. Поне такива легенди бяхме чували за него, а и с такива впечатления бях останала от снимките, които съм разглеждала. Бостън бе и обект на мечтите ми в изминалите 2 години - за следване, живеене и професионално реализиране ТАМ - в меката не европеизма на тази толкова американизирана страна (хихи, да, Америка).
За съжаление обаче, за да стигнеш до наистина красивия център, трябва да минеш през не толкова приятните преградия. Истински смаяни бяхме да се натъкнем на сгради, по-стари и грозни и от социалистическите блокове в България. Естествено и бостънският вятър се прояви, за да ни доразочарова. Е, центъра не беше лош, но не беше както го виждах в мечтите си. Времето беше лошо и не можахме да се порадваме на градско слънчице, което сигурно щеше да поразведри обстановката.
Мда, не е хубаво да отиваш някъде с големи очаквания.
Ива...
в издирване на нов град-мечта за живеене.
P.S. Ню Йорк обаче доста ми хареса :))
No comments:
Post a Comment