Back from the Silence

Здравейте,
нито сме се разделили, нито сме умрели! Живи и здрави сме! Доказахме вече, че няма как да се пристрастим към блогването ;) а и май изпълнихме второто ми предсказание (пс прочети обяснението в дясно).
Както и да е, енергия и творчески талант не липсват, така че да запрятаме клавиетури и да пълним този блог с истории.
Чу ли Нено, ще ти дърпам ушите, че не пишеш и ако обичаш да не постваш само пейнбол разкази ;р

Ивчето

Атлантик сити

Върнахме се от Атлантик сити и казината без да сме фалирали, което смятам е добра новина. Аз и майка ми въобще не искахме да се пробваме в gamblig-а, но баща ни настояваше и накрая не можа да ни изкара... Литовските ни приятелчета, с които бяхме, бяха доста по-сдържани, но все пак са северен народ и е нормално. Аз за пореден път доказах, че съм късметлийка ;) като получих повече, отколкото изхарчих (няма да говоря в цифри ;)). По-късно тия дни ще кача и снимки.

Ива

Grand Illumination Parade - November 17, 2007

Пак участвах в парад, но този път бях дигизирана като българка, т.е. в традиционна българска носия. Аз и Гошко бяхме част от платформата на фестивала на Азалията, за която тази година се грижи Холандия, които ще са Honorary Nation догодина.



Гошко е кавалерът ми и се представи много достойно. Защити българското име с гордост.

Небето над Норфолк беше много красиво и за миг ни накара да забравим за студа.

Всичко приключи с топъл шоколад, прясно изцедена лимонада и сладки в някаква къща на Момичета доброволки. Беше fun да ме разглеждат като мечка на пазар.

Ива

Бостън :(

Тръгнахме натам с нагласата, че това е най-хубавият град в Америка - най-европейският на вид и приветлив. Поне такива легенди бяхме чували за него, а и с такива впечатления бях останала от снимките, които съм разглеждала. Бостън бе и обект на мечтите ми в изминалите 2 години - за следване, живеене и професионално реализиране ТАМ - в меката не европеизма на тази толкова американизирана страна (хихи, да, Америка).

За съжаление обаче, за да стигнеш до наистина красивия център, трябва да минеш през не толкова приятните преградия. Истински смаяни бяхме да се натъкнем на сгради, по-стари и грозни и от социалистическите блокове в България. Естествено и бостънският вятър се прояви, за да ни доразочарова. Е, центъра не беше лош, но не беше както го виждах в мечтите си. Времето беше лошо и не можахме да се порадваме на градско слънчице, което сигурно щеше да поразведри обстановката.

Мда, не е хубаво да отиваш някъде с големи очаквания.

Ива...
в издирване на нов град-мечта за живеене.

P.S. Ню Йорк обаче доста ми хареса :))

Хм?

Днес получих по пощата първата ми дъ-ъ-ъ-ългоочаквана кредитна карта. Всичко ок, само дето инструкциите и ръководството са на испански (?!?). Дали всеки в Америка, който говори английски с акцент, бива поставен в категорията "hispanic". Много интересно докъде ще стигне тази работа...?

Ива питанката

P.S. При предния ми престой в САЩ 2003-та година, нямаше нито един случай, в който да не ми сбъркат името в някой важен документ и то при положение, че го преписват от паспорта ми!!! Тези хора дали излизат от училището/ университета научени да ЧЕТАТ? ;)

Месец и 12 дни

Вече е официално, идвам си! Купих си билет и до полета ми остават 43 дни. Още от сега знам какво няма да ми хареса и ще ме дразни - намусените и вечно сърди хора, нелюбезният обслужващ персонал, дано не ми се наложи да посетя някоя държавна институция. Всъщност ще ми се наложи да намина през университета, ама дано да е без загуба на кръв(но). Ще ми хареса, че ще съм при Ненчо и че дискотеките ще затварят доста след 1.30. Ще мога да си почина от майка ми (това доста ще ми се понрави). Славинка ще ми лази по нервите ;p (майтап {}), имам доста да си клюкарствам със Зори и Неви. Освен с тях, възнамерявам да купонясвам яко и с българите, с които се запознах тук, както и с бившите колеги от Вила и ТехноЛогика (Ванка, готви се). Портиерът ни доста ще се учуди да ме види и предполагам, много ще се зарадва. Ще са доволни и бабите и дядо ми. 100 % брат ми ще пролее поне една сълза (;рррр) и ще ми покаже вече бившото му гадже на снимка, понеже така и не успях да я видя! Ненчо се е наточил да ми готви нон-стоп (тенк ю, бейби), а аз за награда ще му оправям колата (която постоянно има нужда от поправяне). Мислим с него да направим едно моренце, я в турция, я някъде из родна България. Писна ми да се цамбуркам в този океан с вечния страх, че някоя акула може да ме гризне. Ще се изкъпя в нашето си (или което и да е друго) море с голям кеф.

Ами айде, чакайте ме на летището на 13-ти септември от 2:10 часа ;)

Ива

15 years later

On June 25, 2007 my dad came back to Bulgaria from RSA where he had lived for the passed 15 years. All he knows for Bulgaria for that time is from friends and rarely from pictures. Yes, he expected that most things might have changed, but as his plane touched down, he said all changes started to emerge. Here are his early impressions: Dad said he can hardly believe that he has lived in that country, because it is almost impossible to recognize even the most familiar places… even his birthplace – the town of Gorna Oriahovitsa. Dad summarized that the bad things has gone worse but the good things are now better. What was rotting is now gone… bumpy roads, ugly buildings and slogans from the communism era, etc. What was planned to be beautiful and useful is now realized (some at early stage). Dad also said that Bulgaria is obviously going for the better.

Still the biggest change is neither the infrastructure nor the buildings. Dad said people are different. They are unlike anything he remembers. Some of course are just older; some have gone else where abroad seeking new life and some have managed to change life here in Bulgaria. Dad said that the biggest challenge is ahead… to change the mentality of the Bulgarians, because some of them are too used to the old habits and way of living.

Expect pictures of me and my dad.

NEno

Azalea Festival 2007

By the way, I was the princess of Bulgaria in the NATO's Azalea festival 2007, held in Norfolk, Virginia. It was a wonderful experience and I wouldn't mind at all doing it next year again.

There was some boring stuff as well - like waiting most of the time, but who cares, I was a princess :) I enjoyed meeting the 25 other princesses and staring at the queen, who was not so easy to approach, because she was a queen, after all.

The queen this year was from England and she is granddaughter of Winston Chirchil, impressive!


On the very day of the festival we used two other Bulgarians (besides me) to beautify my platform. We dressed them in Bulgarian traditional outfits, prepared by my mom. It was all self-made and as you can see from the pictures, the realization was pretty good.


All the princesses had escorts - 13 American and 13 British cadets. The British ones were cuter and with lovely diction, but unfortunately I had a much younger than me American, so we couldn't find a lot mutual interests.

The festival was followed by a ball in the night. It was awesome (I wouldn't use this cliche usually but it fits perfectly for the really fantastic ball). The theme was "Casino Royal 007" and the set was made as if we were really in a casino. We took pictures in front of the car used in the last James Bond movie.

Well, thank God I'm in America to participate in a real festival, because in Bulgaria parades are kind of unloved for the past 18 years, after the fall of the socialist regime.

The beautiful Norfolk...

The festival is named after the flower Azalea, which bushes blossom at the same week when the parade is being held.

You can see more pics from the event here: ttp://www.snimka.bg/album.php?album_id=127131


Enjoy!


Iva

July 2, 2007

Today I realized that although that I've studied professional comunication, I am a terrible communicator. The last few months I didn't find any time to write a decent mail to almost anyone from all of my friends. I apologize, really! Don't forget me, friends, please, read at least my and Neno's blog and keep in touch :)

I'll try to write more in English so that ALL my friends understand what am I posting.

Some info about me these days... I intend to go to Bulgaria in September for a month and a half to be with Neno. Soon we will turn 2 years of being together, can you imagine that? :)))))
I just moved to a new house in Norfolk, East Coast, just next to the ocean. It is L-O-V-E-L-Y, but I can't have enough time to enjoy it from work :( My boss thinks I enjoy working more than 12 hours a day for him.

Iva

Американска шофьорска книжка

Най-накрая си изкарах вирджинска шофьорска книжка. Честито! Наложи се да ходя в DMV-то три пъти да се явявам на изпитите. Просто първия път ме скъсаха на знаците (ами обърквах ляво с дясно, ама така е като отивам рано сутринта след нощно будуване, когато мозъкът ми още спи, да не говорим за ориентацията ми).

Ама да не си помислите, че трите ми явявания ми отнеха много време?!? Когато и да отиде човек на изпит, му го назначават моментално. Ако го вземе - браво, ако не - утре пак. Изпитът се състои от няколко части - проверка на зрението, 10 въпроса с пътни знаци, на които нямаш право на нито една грешка (защото на пътя грешката е равна на нечий живот), 25 общи въпроса, на които трябва да имаш 80 % верни, за да минеш, следва щателна проверка на светлините на колата (вторият път ми беше изгорял единият стоп и за това не ме допуснаха до driving skills test-a!) и накрая практическия изпит по шофиране. Всичко е направено в улеснение на клиента - теоретичните изпити са на компютър и веднага се разбира минал ли си или не, проверяват ти зрението набързо с една машинка и така елеминират възможността драгият доктор да ти е дал медицинското "ей тъй". Накрая те снимат и след 1 минута си получаваш книжката. Всичко това, и то при честото наличие на огромни опашки, става за максимум 3-4 часа. Сравнете го с българското записване за шофьорски изпит, явяване на самия такъв и получаването на книжката... Минимум 3 дена и то без да сложим разтегливия и времеотнемащ период между тях...

Ех. Драго ми е, че съм шофьор тук, а не в България :Р

Ива

Концерт на Нели Фуртадо

Моята скромна милост пък посети концерта на Нели Фуртадо, т.е. се размяташе по не толкова професионални, колкото забавни мероприятия. За съжаление любимата ми песен беше изпята първа (Say It Right), което зададе обещаващ старт на концерта, но ни лиши от взиряването от кеф накрая, като я оставят за десерт.

Костюмите й бяха подбрани от доста ексцентричен дизайнер - първата й рокличка беше червена, силно впита и разкриваща коремчето, което има или заради скорошната й бременност, или вследствие на американския начин на живот - силно калорична храна и малко движение. Явно за тови и беше сложила черен чорапогащник, който оптично да стесни бедрата й, последвали формите на колежката й Бионсе, но който пък въобще не пасваше нито на първата, нито на следващата рокля - лилава със синя хвърчаща подплата.

Като оставим настрана визията, изпълнението й беше страхотно. Сравнена с нея, нашата "прекрасна" Преслава от Music Idol, е просто една деряща се патица, не знам какво толкова я харесват.

Като една българка отскоро в Америка, доста ме впечатли цялата организация по мероприятието - така беше организирано всичко, че не се получаваха големи опашки, нито кой знае какви задръствания като си тръгвахме. Тоалетните бяха винаги чисти и снабдени с необходимите материали, лишени от ориенталската миризма и бабичката отпред, които са неизменни атрибути към българските им варианти.

И накрая искам да добавя, че цената на билета беше 20 долара (с таксите стана 31), а за концерта на една наскоро преминала през Флорида чалга-"певица", цените били 45$.

Ива