I have a new dream car

Oh, yeah! Today I was able to lay my hands on my boss’s car – Subaru Impreza STi. I actually drove it for an hour or so and all I can says is “It’s AWESOME!” This car really rocks with its 3.5 litter engine. But what really stunned me was the feeling during the acceleration (5.5 sec. from 0 to 100 km/h). Every time I pressed the throttle the car was instantly rocketing to paradise and no matter the speed it still had power to do more and more. I did 200 km/h on a relevantly small piece of road – 2-3 km, but straight one. I felt it pretty stable although it is not equipped with any traction control… it just has the ABS for the breaks, but who cares it also has 360 hp under its bonnet;o)) And what a sound… it was like music for my ears… a beautiful, roar typical for the muscle cars, mixed with a specific dinging noise when I was changing gears… manual transmission of course. I will tell you something: if you want a true race-like feeling you should definitely drive manual transmissions, but if you prefer to be more relaxed and peaceful – drive automatic.
So, after all I think that I have a new dream now and it is called Subaru Impreza. I have few other dreams from this kind and one of them is called Ford Mustang GTO and the other is called Audi RS6 although I have driver these cars.
NEno

Атлантик сити

Върнахме се от Атлантик сити и казината без да сме фалирали, което смятам е добра новина. Аз и майка ми въобще не искахме да се пробваме в gamblig-а, но баща ни настояваше и накрая не можа да ни изкара... Литовските ни приятелчета, с които бяхме, бяха доста по-сдържани, но все пак са северен народ и е нормално. Аз за пореден път доказах, че съм късметлийка ;) като получих повече, отколкото изхарчих (няма да говоря в цифри ;)). По-късно тия дни ще кача и снимки.

Ива

Grand Illumination Parade - November 17, 2007

Пак участвах в парад, но този път бях дигизирана като българка, т.е. в традиционна българска носия. Аз и Гошко бяхме част от платформата на фестивала на Азалията, за която тази година се грижи Холандия, които ще са Honorary Nation догодина.



Гошко е кавалерът ми и се представи много достойно. Защити българското име с гордост.

Небето над Норфолк беше много красиво и за миг ни накара да забравим за студа.

Всичко приключи с топъл шоколад, прясно изцедена лимонада и сладки в някаква къща на Момичета доброволки. Беше fun да ме разглеждат като мечка на пазар.

Ива

Бостън :(

Тръгнахме натам с нагласата, че това е най-хубавият град в Америка - най-европейският на вид и приветлив. Поне такива легенди бяхме чували за него, а и с такива впечатления бях останала от снимките, които съм разглеждала. Бостън бе и обект на мечтите ми в изминалите 2 години - за следване, живеене и професионално реализиране ТАМ - в меката не европеизма на тази толкова американизирана страна (хихи, да, Америка).

За съжаление обаче, за да стигнеш до наистина красивия център, трябва да минеш през не толкова приятните преградия. Истински смаяни бяхме да се натъкнем на сгради, по-стари и грозни и от социалистическите блокове в България. Естествено и бостънският вятър се прояви, за да ни доразочарова. Е, центъра не беше лош, но не беше както го виждах в мечтите си. Времето беше лошо и не можахме да се порадваме на градско слънчице, което сигурно щеше да поразведри обстановката.

Мда, не е хубаво да отиваш някъде с големи очаквания.

Ива...
в издирване на нов град-мечта за живеене.

P.S. Ню Йорк обаче доста ми хареса :))